МОН отчете най-високите резултати в историята на ДЗИ, но експерти и учители поставят под съмнение дали рекордните оценки означават по-високо ниво на образование.
Отличниците на Министерството
Тази година българското образование постигна исторически успех. Поне така твърди Министерството на образованието.
Резултатите от матурите били най-високите от 2008 година насам. Отличниците били рекордно много. Шестиците валели като летен град над плодородна нива. Направо да се зачуди човек защо още не сме изпреварили Финландия, Сингапур и Южна Корея взети заедно.
Само че има един малък проблем: Реалността.
Тя, за съжаление, продължава да се държи крайно невъзпитано спрямо официалните прессъобщения. В същата държава, в която според Министерството зрелостниците никога не са били по-подготвени, университетски преподаватели продължават да се оплакват от функционална неграмотност. Работодатели говорят за дефицит на елементарни комуникативни умения. Международните изследвания отчитат тревожни резултати при четенето с разбиране.
Но пък матурите цъфтят.
И то така цъфтят, че скоро може да се наложи да преименуваме оценката „Отличен“ на „Нормативно очакван резултат“.
Особено трогателно прозвуча обяснението, че това било плод на усилията на цялата образователна система – ученици, учители, директори, експерти, родители и Министерство. Когато една институция започне сама да си раздава медали за собствената работа, човек неизбежно става подозрителен.
Защото между хвалбата и доказателството има разлика. Голяма разлика.
Министерството ни съобщава, че тазгодишните резултати са по-добри от миналогодишните. Но не обяснява най-важното: как е доказано това? Дали тазгодишният изпит е бил със същата трудност? Дали задачите са били съпоставими? Дали критериите са били идентични? Дали изобщо измерваме едно и също нещо? На тези въпроси няма отговор. И няма как да има. Защото всяка година изпитът е различен. Представете си лекоатлетическо състезание, в което всяка година пистата е с различна дължина, а след финала организаторите обявяват нов световен рекорд. Точно толкова сериозно изглеждат и гръмките твърдения за „най-високи резултати в историята“.
Но това не пречи на административния възторг.
Напротив. Колкото повече се разминават статистиката и здравият разум, толкова по-тържествени стават речите. Тази година дори научихме, че сто зрелостни работи са били анулирани заради идентични текстове. Новината бе поднесена като доказателство за безкомпромисност. Странно. Защото по-интересният въпрос е не защо са открити сто преписани работи, а колко не са били открити. И още по-интересният: какво ни говори това за система, която години наред превръща изпита в състезание по шаблони, заучени конструкции и предварително произведени „оригинални“ мисли.
Всъщност най-показателният момент от тазгодишната матура не бяха високите оценки. Беше знаменитото объркване между „авторитети“ и „автори“. Някой ще каже, че това е дребен гаф. Не е. Това е диагноза. Защото една образователна система може да произведе хиляди отлични оценки, но ако не успее да научи учениците да четат внимателно и да разбират смисъла на думите, тя е пропуснала същественото. Да не говорим за особения парадокс, че докато половината общество обсъждаше как зрелостници са сбъркали темата на есето, Министерството празнуваше най-големия успех в историята на зрелостните изпити.
Човек почти остава с впечатлението, че не резултатите трябва да се нагодят към реалността, а реалността към резултатите.
И тук стигаме до същината. Няма нищо лошо в това учениците да се представят добре. Няма нищо лошо и в това Министерството да отчита успехи. Лошото започва тогава, когато статистиката започне да замества истината. Когато високите оценки станат по-важни от високите знания. Когато отличниците на хартия станат повече от отличниците в действителност. И когато институцията, която би трябвало да задава критериите, започне да празнува собствените си отчети.
Защото образованието не е счетоводство.
То не се измерва с проценти, графики и пресконференции. Истинският изпит идва по-късно – в университета, на работното място, в обществения живот. Там няма бонус точки. Няма административен оптимизъм. И няма как от „Добър“ да направиш „Отличен“ с едно прессъобщение. Рано или късно реалността проверява работите повторно. И тя е далеч по-строг оценител от Министерството.
