Министерството на образованието и науката предлага съществена промяна в националното външно оценяване (НВО) в 10. клас. От учебната 2026/2027 година изпитът по български език и литература (БЕЛ) трябва да включва и задачи, свързани с история и цивилизация и с философия.
На концептуално равнище това е перспективна и педагогически защитима идея. Литературата не съществува извън историята на обществото и историята на идеите. Пълноценното разбиране на едно произведение предполага познаване на епохата, обществените конфликти, философските търсения и ценностните системи, които са повлияли върху неговото създаване.
Поради това един добре разработен интегриран модел на НВО би могъл да ограничи механичното заучаване и да насърчи четенето с разбиране, критическото мислене и умението за свързване на знания.
Между добрата идея и качественото ѝ осъществяване обаче стои един съществен въпрос: разполага ли чиновническият и експертният състав на МОН с необходимата подготовка, последователност и задълбоченост, за да превърне тази амбиция в професионално изработен изпитен модел?
Да се добавят четири задачи по история и философия към теста е административно лесно. Много по-трудно е да се създадат действително интегрирани задачи, които измерват компетентности, а не случайно подбрани факти от три различни учебника.
Какво предвижда новият формат на НВО за 10. клас?
Новият формат на НВО за 10. клас предвижда тестът по БЕЛ да съдържа 22 задачи:
- 18 задачи с избираем или свободен отговор, проверяващи компетентности по български език и литература;
- 4 задачи с избираем или кратък свободен отговор, ориентирани към обучението по история и цивилизация и по философия.
Предлага се времето за работа да бъде увеличено от 90 на 120 минути.
Официално заявената цел е да се изгради широка основа от знания и умения, като се постави акцент върху работата с текст, аналитичното мислене, решаването на проблеми и развитието на практически и граждански компетентности.
Тези цели безспорно заслужават подкрепа. Но към момента МОН представя преди всичко общата конструкция на изпита – брой задачи, продължителност и учебни предмети. Значително по-малко ясно е каква ще бъде действителната методика на интеграцията.
Именно тук започват основателните въпроси.
Интеграцията не е механично събиране на три учебни предмета
Пълноценният нов модел на НВО по БЕЛ за 10. клас не трябва да изглежда като обикновен тест по български език и литература, към който чиновнически са прибавени два въпроса по история и два по философия.
Това не би било интеграция, а механично събиране на учебно съдържание.
Истинската интегрирана задача трябва да поставя ученика пред общ текст, източник, проблем или казус, който изисква едновременно:
- разбиране на езика и смисъла на текста;
- разпознаване на историческия контекст;
- откриване на философски или нравствен проблем;
- формулиране на логически обоснован извод;
- прилагане на знанията в непозната ситуация.
Например ученикът не трябва просто да посочи през коя година избухва Априлското въстание и отделно да определи темата на откъс от „Под игото“. Интегрираната задача трябва да провери дали той разбира как историческата ситуация променя поведението на героите и как идеята за национално освобождение се превръща в нравствен избор.
Това е много по-сложна задача и за ученика, и за съставителите на изпита.
Има ли МОН капацитет да изработи качествен интегриран модел?
Амбицията на МОН заслужава подкрепа само ако бъде придружена от достатъчно професионална работа. Институционалното намерение само по себе си не е гаранция за качествен резултат.
За да бъде надежден примерният модел на НВО по БЕЛ, задачите трябва да се разработват съвместно от филолози, историци, философи, учители с реален опит в гимназиалния етап, специалисти по оценяване и експерти по психометрия.
Не е достатъчно представители на трите предметни области да напишат по няколко отделни въпроса. Необходимо е да се изгради обща методика, която да определи:
- кои компетентности ще се проверяват;
- как ще се съчетава учебното съдържание по трите предмета;
- каква предварителна информация ще бъде предоставена в самата задача;
- доколко ученикът трябва да използва конкретни предметни знания;
- как ще се оценяват кратките свободни отговори;
- как ще бъде разграничена езиковата грешка от грешката в историческата или философската аргументация;
- как ще се избегне превръщането на изпита в проверка на каталожната (енциклопедична) памет.
Съществува и опасност чиновническият подход да сведе модерното понятие „интеграция“ до формална промяна в броя и етикета на задачите. Ако това се случи, учениците няма да бъдат насърчени да мислят, а просто ще трябва да запаметяват още повече информация.
Затова преди окончателното въвеждане на модела МОН би трябвало да публикува не един, а няколко варианта на примерно НВО по БЕЛ за 10. клас, придружени от критерии за оценяване и подробни обяснения какво проверява всяка задача. Необходимо е моделът да бъде апробиран и валидиран с реални ученици от различни училища и населени места.
Особено важно е да се анализира дали задачите са разбираеми, дали времето е достатъчно и дали резултатът действително измерва аналитично мислене, а не социалните различия между учениците и възможността им да посещават допълнителни курсове.
Без предварително апробиране и публичен експертен анализ новият формат рискува да се превърне в поредния образователен експеримент, чиито недостатъци ще бъдат установени едва след като учениците вече са положили изпита.
5 примерни задачи и насоки за новия модел на НВО БЕЛ:
- „Под игото“: историята на въстанието и философията на свободата
Романът „Под игото“ на Иван Вазов е естествен пример за връзката между литература, история и философия.
Произведението не може да бъде разбрано пълноценно без познаване на историческата обстановка преди Априлското въстание, ролята на революционните комитети и духовното пробуждане на българското общество.
Историческото знание обяснява защо подготовката на въстанието има не само политическо, но и нравствено значение. Тя променя самосъзнанието на човека – от поданик, който се приспособява към съществуващия ред, той се превръща в свободна личност и член на общност със собствена историческа воля.
Философският прочит поставя въпросите:
- Какво означава човек да бъде свободен?
- Свободата политическо състояние ли е, или вътрешна нравствена позиция?
- Има ли морално основание човек да рискува живота си за общността?
- Как личният страх се преодолява чрез споделен идеал?
- Кога неподчинението срещу установения ред се превръща в нравствен дълг?
При един качествен интегриран модел на НВО ученикът може да получи откъс от романа и кратък исторически източник, свързан с Априлското въстание. От него не трябва да се очаква просто да възпроизведе две групи знания, а да обясни как историческата ситуация придава смисъл на поведението на героите.
Така историята предоставя фактологичната основа, философията формулира проблема за свободата и отговорността, а литературата показва как този проблем се преживява от човека.
- „Бай Ганьо“: модернизацията, властта и моралът
„Бай Ганьо“ на Алеко Константинов също изисква исторически и философски контекст.
След Освобождението България изгражда своите държавни институции и се стреми към европейска модернизация. Едновременно с това младата държава се сблъсква с политическа нестабилност, борба за влияние, злоупотреба с власт и подмяна на възрожденските обществени идеали.
Без този контекст Бай Ганьо лесно може да бъде възприет единствено като комичен герой с лоши маниери. Историческата перспектива показва, че образът му е свързан с болезнените противоречия на българското общество.
Философският анализ поставя въпросите:
- Каква е разликата между личния интерес и общото благо?
- Как властта влияе върху моралното поведение?
- Може ли образованието да бъде заменено от приспособимост и хитрост?
- Какво се случва, когато истината се превърне в средство за манипулация?
- Каква е отговорността на гражданина към политическата общност?
Примерна интегрирана задача би могла да съпостави откъс от „Бай Ганьо“ с исторически документ или публицистичен текст за политическите практики в следосвобожденска България.
Ученикът трябва да разпознае не само художествената ирония, но и гражданския проблем, към който тя е насочена. Така литературното образование развива политическа култура, чувствителност към езика на манипулацията и способност за критична оценка на общественото поведение.
- „Гераците“: историческата промяна и личната отговорност
Повестта „Гераците“ на Елин Пелин може да бъде разглеждана във връзка с обществените и икономическите промени в българското село след Освобождението.
Разпадането на традиционното семейство не е само частна трагедия. То отразява навлизането на нови икономически отношения, засилването на индивидуализма и превръщането на собствеността в основна мярка за успех.
Историята помага на ученика да разбере промяната в обществения модел, а философията поставя въпросите:
- Къде е границата между личната самостоятелност и разрушителния егоизъм?
- Може ли материалното благополучие да замени чувството за принадлежност?
- Носи ли човек лична отговорност, когато поведението му е повлияно от обществените условия?
- Какво прави семейството общност – собствеността или споделените нравствени принципи?
Така конфликтът между героите престава да изглежда като обикновена семейна разпра. Той се превръща в казус за връзката между историческата модернизация, разпадането на традиционните ценности и личния морален избор.
- Пенчо Славейков и кръгът „Мисъл“: българският модернизъм между Ницше и Шопенхауер
Особено показателен пример за възможностите на модела БЕЛ, философия и история в НВО за 10. клас е българският модернизъм и дейността на кръга „Мисъл“.
В края на XIX и началото на ХХ век българската култура се намира в процес на ускорена европеизация. След като националноосвободителната кауза вече е постигнала своята политическа цел, литературата започва да търси нови теми, нов тип герой и ново разбиране за ролята на твореца.
Кръгът „Мисъл“, свързан с д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Петко Тодоров, се противопоставя на ограничаването на литературата до непосредствено обществено служене. Неговите представители утвърждават духовната автономия на личността, високата мисия на изкуството и необходимостта българската култура да участва равностойно в европейския интелектуален живот.
Пенчо Славейков е централна фигура в този процес. Неговото творчество и критическа дейност могат да бъдат разбрани по-задълбочено чрез връзките им със западноевропейската философия, включително с идеите на Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше.
При Шопенхауер светът е свързан със сляпата и ненаситна воля, която поражда страдание. Изкуството предоставя възможност за временно освобождаване от властта на желанията и за съзерцателно издигане над непосредственото битие.
При Ницше на преден план излизат самопреодоляването, творческата личност, преоценката на установените ценности и противопоставянето между свободния индивидуален дух и безличната маса. Ницшеанските понятия не трябва да се пренасят механично върху Славейков, но те предоставят важен хоризонт за разбирането на неговия култ към силната личност, духовното израстване и твореца като създател на ценности.
В творби като „Cis moll“ страданието не е представено единствено като разрушителна сила. То може да бъде преодоляно и преобразувано в творчество. Физическото ограничение не унищожава личността, когато тя притежава духовна воля да превърне болката в изкуство.
Тук могат да бъдат поставени философските въпроси:
- Страданието обезсилва ли човека, или може да се превърне в условие за духовно израстване?
- Какво означава личността да преодолее собствените си ограничения?
- Длъжен ли е творецът да следва ценностите на обществото, или има право сам да създава ценности?
- Каква е връзката между самотата, свободата и творчеството?
- Изкуството бягство от живота ли е, или начин животът да бъде преобразен?
Една задача от примерен модел на НВО по БЕЛ би могла да предложи откъс от „Cis moll“, кратък философски фрагмент за страданието и творческата воля и информация за културната европеизация на България в края на XIX и началото на ХХ век.
От ученика би могло да се изисква да обясни как преживяното страдание се преобразува в духовно превъзмогване и творчество. Тук литературният анализ, философското понятие и културно-историческият контекст действително се допълват.
Но именно този пример показва и опасността пред МОН. Ако подобна сложна връзка бъде сведена до въпрос от типа „Кой философ оказва влияние върху Пенчо Славейков?“, интеграцията ще се превърне в елементарна фактологична проверка.
Истинската задача трябва да изследва връзки между идеи, без да принуждава ученика да възпроизвежда университетска история на философията. Необходимо е достатъчно контекст да бъде предоставен в условието, за да може да се оцени способността за мислене, а не достъпът до допълнителна специализирана подготовка.
- „Да се завърнеш в бащината къща“: паметта, домът и модерният човек
Интегрираният подход е особено ценен при изучаването на поезията.
„Да се завърнеш в бащината къща“ на Димчо Дебелянов може да бъде разглеждано чрез темите за паметта, дома, отчуждението и невъзможното завръщане.
Познаването на културната и историческата атмосфера от началото на ХХ век помага да се разбере чувството за несигурност и раздвоеност на модерния човек. Философската перспектива насочва вниманието към по-общите проблеми:
- Домът реално място ли е, или образ, съхранен в паметта?
- Възможно ли е истинско завръщане към миналото?
- Как човек изгражда своята идентичност?
- Защо споменът едновременно утешава и причинява страдание?
- Може ли изгубената хармония да бъде възстановена?
Подобен анализ помага на ученика да преминава от конкретния художествен образ към универсален човешки проблем – важно умение както за НВО по БЕЛ, така и за всяко задълбочено четене.
Как би трябвало да изглеждат примерите за новия модел на НВО?
Качествените примери за новия модел на НВО трябва да бъдат изградени около общ проблем, а не около механично съседство на въпроси от различни предмети.
Една интегрирана задача може да съдържа:
- Откъс от литературно произведение.
- Кратък исторически източник, изображение или хронологична информация.
- Достъпно формулирана философска идея или нравствен казус.
- Въпроси, изискващи съпоставка, аргументация и извод.
При такова примерно НВО по БЕЛ за 10. клас ученикът трябва да може:
- да извлича информация от различни източници;
- да разграничава факт, мнение и художествена интерпретация;
- да установява причинно-следствени връзки;
- да разпознава нравствен или философски проблем;
- да формулира и защитава теза;
- да прилага знанията си в непозната ситуация.
Ако задачите проверяват тези умения, интеграцията ще има образователна стойност. Ако проверяват имена, дати и дефиниции без смислова връзка, новият модел просто ще увеличи обема на материала.
Какво трябва да направи МОН преди въвеждането на промяната?
За да спечели доверието на ученици, родители и учители, МОН трябва да предложи не само административна заповед, а ясна професионална рамка.
Необходими са:
- няколко пълни примерни теста;
- конкретна спецификация на проверяваните компетентности;
- точни критерии за оценяване на свободните отговори;
- обяснение как се разпределят точките между трите предметни области;
- пилотно провеждане с ученици от различни училища;
- анализ на трудността и времето за решаване;
- обучение на оценителите;
- публично обсъждане с действащи учители;
- навременна подготовка на учебни ресурси.
Особено важно е изискванията да бъдат обявени достатъчно рано. Не е справедливо учениците да се обучават продължително по един модел, а малко преди изпита да бъдат поставени пред съществено различна логика на оценяване.
Когато МОН въвежда промяна с подобен мащаб, тежестта на доказването е върху самата институция. Тя трябва да покаже, че моделът е апробиран, справедлив и методически издържан.
Учениците не бива да се превръщат в опитна група за проверка на административна хипотеза.
Повече учебни предмети или по-смислено знание?
На пръв поглед новият формат на НВО за 10. клас може да изглежда като добавяне на още учебен материал. Смисълът на промяната обаче би трябвало да бъде точно обратният – не повече изолирана информация, а по-дълбоко разбиране на връзките между знанията.
Интегрираният подход има потенциала да:
- направи литературните произведения по-разбираеми;
- превърне историческите факти в осмислен разказ за човешки избори;
- покаже практическото значение на философските понятия;
- развива аналитично и критическо мислене;
- ограничи зависимостта от готови интерпретации;
- подготви учениците за работа с непознати текстове;
- изгради практически и граждански компетентности.
Тези резултати обаче няма да настъпят автоматично. Те зависят от качеството на задачите и от начина, по който учениците ще бъдат подготвяни.
Подготовка за новия формат на НВО по БЕЛ
При интегриран изпит традиционната подготовка, основана основно върху запаметяване на правила, готови характеристики и предварително написани интерпретации, няма да бъде достатъчна.
Ефективната подготовка за новия формат на НВО по БЕЛ трябва да включва:
- работа с художествени и нехудожествени текстове;
- съпоставяне на литературна творба с исторически източник;
- разпознаване на философски проблем в конкретна ситуация;
- анализ на различни гледни точки;
- решаване на интердисциплинарни казуси;
- формулиране на кратки и аргументирани отговори;
- системни упражнения за четене с разбиране;
- пробни изпити, изградени по логиката на интегрирания модел.
Тези умения не могат да бъдат усвоени чрез интензивно запаметяване непосредствено преди изпита. Те се изграждат чрез последователна работа, насочвана от преподавател, който познава не само учебното съдържание, но и връзките между различните хуманитарни дисциплини.
Курс по НВО БЕЛ за 10. клас в „Изпити Уни“
В подготовката на „Изпити Уни“ взаимодействието между литературата, историята и философията е основен принцип, а не допълнение, въведено заради административна промяна.
В нашия курс по НВО БЕЛ за 10. клас литературните произведения не се изучават като затворени текстове, откъснати от времето и идеите, които са ги породили. Всяка тема се разглежда в нейния исторически, културен и философски контекст.
Учениците се учат:
- да откриват връзки между събитие, идея и художествен образ;
- да разбират поведението на героите като нравствен избор;
- да съпоставят различни източници;
- да разграничават факт от интерпретация;
- да разпознават манипулативна употреба на езика;
- да формулират собствена теза;
- да защитават позиция с точни аргументи.
Подготовката на Изпити Уни за НВО по БЕЛ включва работа с разнообразни текстове, интердисциплинарни задачи, междутекстови връзки, анализ на казуси, есеистични разсъждения и създаване на аргументирани отговори.
Ние можем да подготвим учениците за най-същественото изискване на всеки качествен интегриран изпит – способността да разбират, да свързват и да прилагат знания.
Затова в курсовете на Изпити Уни интерактивността между българския език и литературата, историята, философията и връзката с други изкуства се превръща в основен подход при подготовката за новия модел на НВО по БЕЛ за 10. клас.
Нашата цел не е учениците просто да запомнят повече информация. Целта е да разбират текстовете, да откриват историческите и философските измерения на литературата и уверено да решават непознати задачи.
Защото добрият резултат на НВО е важен, но умението да мислиш самостоятелно е много по-дълготрайно постижение.
