Колко грешки са разрешени на МОН? – Нула. Поне ако питате учениците. За тях всяка грешка струва точки. Понякога оценка. Понякога прием. Понякога самочувствие.
Но когато грешките идват от институцията, която съставя изпитите?
Тогава обикновено следва мълчание.
През 2017 г. в самия Държавен зрелостен изпит по български език и литература беше допусната граматична грешка в инструкцията към задача 41. В официалния текст на МОН се появи формата „Аргументативният текст напишете…“ – точно от онези грешки, за които зрелостниците редовно губят точки.
Това не беше ученическа работа. Не беше чернова. Не беше публикация в социалните мрежи. Беше Държавен зрелостен изпит – ДЗИ. Същият този изпит, който е преминал през автори, редактори, коректори, комисии, експерти и административни нива на одобрение. Преминал е през дирекцията, която отговаря за изпитите – „Оценяване в предучилищното и училищното образование“ към МОН (наследник на структурите, известни по-рано като СКОКО). Именно там се координират НВО и ДЗИ.
Години наред образователната система допуска и други спорни случаи на най-важните в средното образование изпити. Сред най-известните е казусът със „ски писта“ и „скиписта“ – две нормативно допустими форми, които предизвикаха сериозни дебати около начина на оценяване и коректността на изпитните ключове.
А тази година към списъка се добави и 9. задача от НВО по български език и литература за 10. клас. Още в деня на изпита учители и специалисти по БЕЛ поставиха под съмнение коректността на задачата и еднозначността на посочения отговор. Вместо да бъде разсеяно съмнението с ясна професионална аргументация, обществото отново остана с усещането, че изпитната система изисква повече прецизност от учениците, отколкото от собствените си създатели.
И тук идва големият въпрос.
Как е възможно в Министерството на образованието да съществуват цели дирекции, отдели, експертни комисии, външни оценители, рецензенти и структури, натоварени с разработването и контрола на националните изпити, а подобни случаи да продължават да се появяват?
През последните години администрацията непрекъснато увеличава броя на процедурите, експертите, правилата и контролните механизми. Но резултатът сякаш е обратен.
Все повече ученици, родители и учители се питат дали системата за оценяване се контролира толкова строго, колкото самата тя контролира учениците. Защото уважението към изпита не се постига със заплахи за санкции и с отнемане на точки. То се печели с компетентност. А компетентността започва от способността да не допускаш грешки в изпита, който сам създаваш.
Докато един зрелостник губи точки за една буква, обществото има право да очаква от Министерството на образованието поне същия стандарт. И ако този стандарт не е постигнат, проблемът не е в учениците.
Проблемът е в системата.
