Резюме
Новият модел на НВО по БЕЛ за 10. клас за учебната 2026/2027 година обещава изпит, който свързва български език и литература, история и цивилизация и философия. Заявката на МОН е важна: националното външно оценяване да измерва не само възпроизвеждане на знания, а четене с разбиране, анализ, аргументация и свързване на различни области на хуманитарното знание. Анализът на примерните задачи обаче показва съществено разминаване между тази цел и начина, по който тя е реализирана.
Част от задачите са ясни и достъпни за учениците от 10. клас, но измерват предимно разпознаване на понятие или възпроизвеждане на факт. Само няколко от тях създават реална възможност за междупредметно мислене, а и при тях липсват публични критерии за оценяване, примерни допустими отговори и данни от апробация. Основният проблем следователно не е прекомерната трудност, а недостатъчната познавателна дълбочина и неясната измерителна конструкция. Настоящата статия разглежда всяка публикувана задача, съпоставя новия модел с НВО от 17 юни 2026 година и предлага конкретни подобрения за по-високо образователно равнище.
Критическият прочит се задълбочава от съпоставката с реално проведеното НВО по БЕЛ в X клас на 17 юни 2026 година. Четири от представените като примери в новия модел задачи са възпроизведени дословно от този изпит: за родово и видово понятие, за преобразуване в страдателен залог, за теза на тема „Родина и чужбина“ и за резюме на текста „Ученето днес – дигитално или аналогово?“. Това показва приемственост, но и поставя въпроса дали новият модел е цялостно преработена измерителна система, или към съществуващия изпит са добавени отделни въпроси по история и философия.
1. Какво обещава новият модел на НВО по БЕЛ за 10. клас
Идеята литературата да бъде свързана с историята и философията е педагогически защитима. Художественото произведение възниква в определена социокултурна среда, изразява представи за човека и света и поставя нравствени, политически и екзистенциални проблеми. Затова изпит, който изисква от ученика да разпознава връзките между текст, епоха и идея, би могъл да преодолее част от механичното заучаване и да насърчи функционалната грамотност.
Тъкмо тази възможност беше защитена и в предходната статия, публикувана в блога на Изпити Уни ( https://izpit-uni.com/2026/07/31/nov-model-nvo-bel-10-klas-istoria-filosofia/ ) за новия модел на НВО. В нея беше направено важно разграничение: истинската интеграция не е административно прибавяне на два въпроса по история и два по философия, а работа с общ текст, източник, проблем или казус, който изисква едновременно разбиране, контекстуализиране, оценяване и аргументиран извод. Публикуваният впоследствие официален модел позволява тази принципна позиция вече да бъде проверена спрямо конкретни задачи.
Заключението на настоящия анализ е двупосочно. От една страна, МОН правилно насочва оценяването към междупредметни връзки и увеличава времето за работа на 120 минути. От друга страна, примерният набор все още не доказва, че е разработен надежден интегриран изпит. В него съжителстват отделни въпроси по граматика, литература, история, философия и психология, но в повечето случаи ученикът не е принуден да свърже тези знания в единна мисловна операция. Получава се по-скоро мултидисциплинарност, при която дисциплините стоят една до друга, отколкото интердисциплинарност, при която се допълват при решаването на общ проблем.
2. По какви критерии оценяваме примерните задачи на МОН
Една национална изпитна задача не трябва да се оценява само по това дали има един верен отговор. Необходими са поне седем критерия.
Съдържателна валидност. Задачата трябва действително да измерва заявеното знание или умение. Ако целта е критическо четене, въпрос, който се решава чрез разпознаване на заглавие върху корица, не е достатъчно валиден индикатор.
Познавателна сложност. Следва да се различават припомняне, разбиране, прилагане, анализ, оценяване и създаване. Трудна за запомняне дефиниция не е непременно познавателно сложна задача. Обратно, кратък въпрос може да изисква дълбоко мислене, ако ученикът трябва да съпостави доказателства и да обоснове извод.
Степен на интеграция. Една задача е интегрирана не защото съдържа дума от друг учебен предмет, а защото решаването ѝ изисква знания или методи от повече от една област. Литературен откъс, използван единствено като декор за въпрос по история, не осъществява пълноценна интеграция.
Яснота и еднозначност. Условието трябва да определя какво се очаква, в какъв обем и по какви признаци ще се оценява. При свободните отговори трябва да са предвидени различните коректни формулировки.
Надеждност на оценяването. Двама подготвени оценители би трябвало да присъдят еднакъв или близък брой точки на един и същ отговор. Това изисква аналитични рубрики, примерни отговори и правила за частичен кредит.
Справедливост и достъпност. Резултатът не бива да зависи непропорционално от качеството на печата, зрителното възприятие, семейния културен капитал или това дали отделните училища са имали реална възможност да координират обучението по трите предмета. Допълнителните 30 минути за ученици със специални образователни потребности са мярка, но не изчерпват изискванията за достъпност.
Обучителен ефект. Националният изпит неизбежно влияе върху преподаването. Ако задачите измерват дефиниции и имена, училищата ще увеличат заучаването. Ако задачите изискват съпоставка, аргументация и работа с доказателства, подготовката постепенно ще се насочи към тези умения.
Тези критерии съответстват и на по-широките международни разбирания за грамотността и оценяването. Рамката на PISA разглежда четенето като способност човек да разбира, използва, оценява и осмисля текстове, а не само да извлича единична информация. Стандартите за образователно и психологическо тестване поставят валидността, надеждността, справедливостта, администрирането и оценяването в центъра на качествения тест. Европейската рамка за ключовите компетентности също обвързва знанията с умения и отношения, а не ги третира като самостоятелен каталог от факти.
3. Как е структуриран изпитът по БЕЛ за 10. клас през 2027 година
Моделът предвижда 22 задачи за 120 минути: 13 с избираем отговор, 6 с кратък свободен отговор, една за редактиране, една с разширен свободен отговор за формулиране на теза и една за създаване на текст. Максималният резултат е 100 точки. Това разпределение има няколко положителни страни. Налице е разнообразие на форматите; свободният отговор не е изцяло изместен от тестовото разпознаване; запазва се самостоятелното създаване на текст; увеличеното време отчита по-сложната структура.
Същевременно публикуваният документ не съдържа пълна тестова спецификация. Не е посочено колко точки се отнасят до БЕЛ, история и философия, нито как се разпределят задачите по познавателни равнища. Не се вижда кои задачи са самостоятелни и кои образуват общ интегриран клъстер. Не са публикувани критерии, примерни отговори, минимален и максимален обем на резюмето, очаквано време за отделните компоненти или данни от пилотно изследване.
Това е особено важно, защото формулировката, че всяка задача ще носи точки според „познавателното равнище, спецификата и трудността“, сама по себе си не гарантира измерителна последователност. Трудността може да бъде установена надеждно едва след апробация с реални ученици. Преди нея съставителите имат експертна прогноза, а не емпирично доказателство.
Има и важна разлика между предварително обявения формат и настоящия официален модел. В по-ранната обществена информация се говореше за 18 задачи по БЕЛ и 4 задачи, ориентирани към история и философия. Официалният документ потвърждава общия брой 22 и времето от 120 минути, но не фиксира в самия модел ясно такова разпределение по предмети. Това оставя неяснота относно реалната тежест на интегрирания компонент и трябва да бъде уточнено преди изпита.
| Примерна задача | Доминираща операция | Реална интеграция | Основен риск |
|---|---|---|---|
| Родово и видово понятие | Разпознаване | Няма | Решаване чрез елиминиране |
| Корици на произведения | Припомняне | Слаба | Привидна визуална грамотност |
| Целта на Паисий | Възпроизвеждане | Тематична | Учебникова формула без източник |
| Секуларизация | Дефиниране | Няма | Каталожна памет |
| Малевич и Ботичели | Класификация | Частична | Опростяване на естетически проблем |
| Страдателен залог | Преобразуване | Няма | Повече от един допустим вариант |
| Гео Милев и 1923 година | Свързване | Значима | Неясни критерии за свободния отговор |
| Вазов и Бенковски | Разпознаване и описание | Частична | Литературният текст служи за декор |
| Фройд | Възпроизвеждане | Няма | Терминологичен списък без приложение |
| Родина и чужбина | Формулиране на позиция | Потенциална | Широка тема и риск от клише |
| Резюме | Синтез | няма | Липсва публична аналитична рубрика за оценяването |
4. Критически анализ на примерните задачи за НВО по БЕЛ
4.1 Родово и видово понятие
Задачата е с избираем отговор и пита в коя двойка са съотнесени родово и видово понятие, като верният отговор е „рецептори – визуални рецептори“.
Какво измерва. Тя проверява логико-семантична класификация и разбиране на отношението общо към частно. Формулировката е кратка, а отговорът е еднозначен.
Дидактическа стойност. Умението да се изграждат йерархии на понятия е важно за научния стил, дефинирането и обобщаването. В този смисъл задачата има място в изпит по БЕЛ.
Ограничения. В сегашния вид тя е изолирана от текста, от който първоначално е била част. В НВО от 17 юни 2026 година задачата е втора след текста „Ученето днес – дигитално или аналогово?“, макар и свързана с него, отговорът да може да бъде избран без разбиране на текста. В новия примерен модел контекстът е премахнат, но задачата е възпроизведена дословно. Ученикът може да я реши чрез терминологично разпознаване, без да демонстрира работа с информация. Дистракторите не са изградени по един и същ логически принцип: едната двойка противопоставя видове, друга свързва носител и процес, трета – обект и въздействие. Това прави верния отговор сравнително лесен чрез елиминиране. Задачата не е интердисциплинарна.
Подобрение. Да се дадат две изречения от научнопопулярен текст, в които понятията са използвани функционално, и да се поиска не само избор, а кратко обяснение на отношението. Например: „Посочете коя двойка образува отношение родово понятие – видово понятие и обосновете отговора чрез значението на двете думи.“ Така се измерва разбиране, а не само разпознаване.
4.2 Разпознаване на произведение чрез корици
Ученикът трябва да избере кое произведение представя живота на българите в последните години на Възраждането. Показани са корици на „Тютюн“, „Под игото“, „Септември“ и „Гераците“.
Какво измерва. Реално задачата проверява дали ученикът свързва заглавието „Под игото“ с историческата епоха. Изображенията не носят съществена допълнителна информация, защото заглавията се четат върху тях.
Дидактическа стойност. Връзката между произведение и литературноисторически контекст е легитимно знание. Използването на визуални материали може да разнообрази теста.
Ограничения. Това е пример за привидна визуална грамотност. Картинният формат не повишава когнитивната стойност; той заменя списък от заглавия с фотографии на корици. Освен това задачата е чувствителна към качеството на печата и зрителното възприятие. Ключът се основава на общо знание за произведението, но формулировката „представя живота“ е твърде широка (въпреки подзаглавието на произведението, което тук не е обект на задачата): и други произведения представят българския живот в исторически период, макар не в последните години на Възраждането. Не се проверява дали ученикът разбира как епохата е художествено конструирана.
Подобрение. Да се предложат четири кратки анонимизирани паратекста или откъса, а ученикът да свърже един от тях с епохата и да посочи два текстови белега. Още по-добър интегриран вариант би съпоставил откъс от „Под игото“ с кратка историческа хронология и би поискал извод как общественото напрежение се превръща в мотив за поведението на героите.
4.3 Целта на Паисий Хилендарски
От три словосъчетания трябва да се избере „националното самосъзнание“, за да се довърши твърдението за основната цел на Паисий.
Какво измерва. Проверява се канонична учебна формула, усвоявана едновременно в литературата и историята.
Дидактическа стойност. Въпросът насочва към значим културноисторически процес и създава пресечна точка между две дисциплини.
Ограничения. Пресечната точка не е превърната в мисловна задача. Не е необходимо ученикът да чете Паисиев текст, да извлича позиция или да я свързва с исторически контекст. Изразът „основната цел“ редуцира многопластов текст до една учебникова формула и насърчава възпроизвеждането ѝ. Дистракторите са лесно отстраними, а синтактичната конструкция допълнително подсказва отговора.
Подобрение. Да се даде кратък откъс от Предисловието на Историятаи кратка информация за положението на българските общности през XVIII век. Въпросът може да изисква: „Формулирайте с едно изречение целта на автора и посочете една дума или фраза от откъса, която подкрепя извода Ви.“ Така фактът се превръща в аргументирано четене.
4.4 Определение за секуларизация
Задачата предоставя определение и изисква разпознаване на понятието „секуларизация“.
Какво измерва. Терминологична памет и съотнасяне на дефиниция с понятие.
Дидактическа стойност. Понятието е важно за разбирането на модерността, обществените институции и отношенията между религия и държава.
Ограничения. Задачата е едноравнищна и не е свързана нито с текст по БЕЛ, нито с конкретен исторически процес. Тя може да бъде решена чрез запаметена дефиниция. Освен това формулировката представя сложен и нееднопосочен обществен процес като напълно изчерпан от „отслабване“, без да оставя място за разграничение между институционална секуларизация, лична религиозност и културна промяна.
Подобрение. Да се предложи кратък исторически или публицистичен казус и да се поиска кое понятие го обяснява и защо. Например промяна в ролята на религиозна институция в образованието може да бъде съпоставена с две възможни интерпретации. Така ученикът прилага понятието, вместо само да го назовава.
4.5 Малевич и Ботичели
Двете твърдения противопоставят „Черният квадрат“ на Казимир Малевич и „Раждането на Венера“ на Сандро Ботичели чрез понятието за подражание на природата.
Какво измерва. Разпознаване на фигуративно и абстрактно изкуство и най-общо прилагане на философско-естетическо понятие.
Дидактическа стойност. Визуалният материал е съдържателен, а задачата може да свърже философията на изкуството с умението за интерпретация на образ. Това е добра посока за разширяване на хуманитарната грамотност отвъд словесния текст.
Ограничения. Първото твърдение е почти очевидно, а второто е конструирано като негово огледално отрицание. Ученикът може да отговори по повърхностния белег „геометрична форма срещу човешки фигури“, без да разбира понятието мимезис. Самото „подражание на природата“ не е дефинирано. При Ботичели има стилизация, митологичен сюжет и идеализирано тяло, поради което отношението между изображение и природа е по-сложно от просто копиране. Така задачата рискува да представи философски проблем като визуална дихотомия. Налице е и достъпен проблем: черно-бяло или некачествено възпроизвеждане може да промени възприятието.
Подобрение. Преди изображенията да се дадат две кратки, достъпни определения – за миметично и за абстрактно изкуство. След това ученикът да избере кое определение е по-приложимо към всяка творба и да посочи конкретен визуален белег. За по-високо равнище може да се попита защо фигуративността не означава фотографска вярност и защо абстракцията също може да носи идея за действителността.
4.6 Преобразуване в страдателен залог
Условието изисква изречението „Много автоинструктори обаче изразяват сериозни опасения относно практическото приложение на предложените промени“ да бъде преобразувано в страдателен залог.
Какво измерва. Познаване и приложение на граматичната категория залог при запазване на основното съобщение.
Дидактическа стойност. Преобразуването може да покаже разбиране на синтактичните роли и на различния информационен фокус между деятелна и страдателна конструкция.
Ограничения. Българският език допуска повече от една формално коректна реализация, но не всички са еднакво естествени. „Сериозни опасения се изразяват от много автоинструктори“ е граматично възможно, но стилистично по-тежко; „са изразени“ може да промени вида и времевата перспектива; промяната на мястото на „обаче“ влияе върху текстовата свързаност. Ключът от юни 2026 година разумно приема и „са изразени“, и „се изразяват“, което трябва да бъде запазено. Предложеният примерен нов модел от МОН обаче публикува задачата без ключ и без критерии. Освен това дословното повторение не демонстрира никаква нова междупредметна функция, а механичното преобразуване само по себе си не проверява дали ученикът разбира кога пасивът е комуникативно уместен.
Подобрение. Да се предостави кратък контекст и да се поиска редакция с конкретна цел: например фокусът да падне върху опасенията, а не върху автоинструкторите. Критериите трябва изрично да посочват, че се оценяват запазването на смисъла, коректният залог, глаголното време, позицията на свързващата дума и книжовната пунктуация, като се приемат всички граматично и смислово равностойни варианти.
4.7 Гео Милев и събитията от септември 1923 година
Задачата цитира „Отворено писмо до г. Борис Вазов“ и изисква един исторически факт за събитията от септември 1923 година и един художествен отзвук в поемата „Септември“.
Какво измерва. Свързване на историческо знание с художествена интерпретация. Това е една от малкото задачи, които действително отварят пространство за интеграция.
Дидактическа стойност. Ученикът трябва да осъзнае разликата между събитие и неговото естетическо пресъздаване. Цитатът въвежда авторска рефлексия за ужаса и надеждата и позволява връзка между документ, исторически контекст и литературна творба.
Ограничения. Изразът „един негов художествен отзвук“ е недостатъчно точен: не е ясно дали се очаква сюжетен момент, образ, мотив, композиционен похват, цитат или идейна позиция. Допустимите исторически факти са многобройни и с различна степен на релевантност. Не е уточнено дали художественият отзвук трябва да бъде причинно свързан с посочения факт. Без аналитична рубрика оценяването може да стане непоследователно. Задачата изисква памет за творбата, но не предоставя откъс, върху който ученикът да демонстрира анализ.
Подобрение. Да се дадат кратък исторически източник и откъс от поемата. Условието да гласи: „Посочете един факт, който се установява от историческия източник. Обяснете в 2-3 изречения как откъсът от поемата преобразува този факт чрез конкретен образ или художествен похват.“ Рубриката може да разпредели точките за точност на факта, текстово доказателство, разграничаване на факт от художествена интерпретация и логическа свързаност.
4.8 Априлското въстание и Георги Бенковски
По откъс от „Епопея на забравените“ ученикът трябва да назове историческото събитие и в 2-3 изречения да опише ролята на подчертаната личност – Бенковски.
Какво измерва. Разпознаване на Априлското въстание и възпроизвеждане на знание за историческа личност.
Дидактическа стойност. Използва се художествен текст, наситен с топоними и имена, които могат да бъдат свързани с историческата карта на въстанието. Отговорът в няколко изречения позволява проверка на точност и свързаност.
Ограничения. Събитието се разпознава лесно по натрупаните имена Брацигово, Батак, Копривщица, Клисура, Панагюрище и Каблешков. Втората част проверява главно предварително запомнена биографична информация. Литературният текст отново служи като илюстративна рамка, без да се анализира как Вазов изгражда историческата памет. Не се изисква разграничаване между художествено внушение и проверим исторически факт, въпреки че именно това умение е заявено в раздела по история.
Подобрение. Да се добави кратък документален източник за Хвърковатата чета или карта на Четвърти революционен окръг. Ученикът да посочи една прилика и една разлика между документалното представяне и Вазовия откъс и да обясни функцията на метафората „лъвът Бенковски“. Така задачата би измервала историческа грамотност, литературен анализ и работа с два вида източници.
4.9 Трите елемента на човешката психика според Фройд
Изисква се да бъдат записани трите елемента на психиката според психоаналитичната теория – То, Аз и Свръхаз (id, ego, superego).
Какво измерва. Чисто възпроизвеждане на терминологичната тройка.
Дидактическа стойност. Познаването на влиятелни модели за личността може да бъде част от общата хуманитарна култура и да подпомага интерпретацията на конфликт между импулс, норма и самоконтрол.
Ограничения. Това е най-ясният пример за каталожно знание. Задачата не изисква разбиране, приложение или критическа оценка. Тя не е свързана с БЕЛ, история или конкретен казус. Необходимо е предварително да се уточни кои терминологични варианти се приемат, защото българските преводи и латинските названия могат да бъдат изписани по различен начин. По-съществено е, че теорията се представя като списък от „елементи“, без да се покаже статутът ѝ на теоретичен модел и без да се проверява какво обяснява той.
Подобрение. Да се предложи кратък неутрален казус за вътрешен конфликт на герой и три кратки описания на функциите на То, Аз и Свръхаз. Ученикът да свърже реплики или действия с елементите на модела и да обоснове един от изборите. За истинска интеграция казусът може да бъде изведен от изучено произведение, но в условието трябва да има достатъчно текст, за да не се изпитва само памет за сюжета.
4.10 Собствена теза на тема „Родина и чужбина“
Изисква се собствена теза в текст от 3-4 изречения.
Какво измерва. Способност за формулиране на позиция по широк морален или граждански проблем и за нейното кратко словесно разгръщане.
Дидактическа стойност. Темата има връзки с редица изучени произведения и позволява лична позиция. Ограниченият обем може да дисциплинира мисълта и да насърчи ясно формулиране.
Ограничения. Понятието „теза“ обичайно означава ясно твърдение, а изискването за 3-4 изречения превръща задачата в кратък аргументативен абзац. Не е казано дали се очакват основания, пример, контрааргумент или само разгръщане на позицията. Темата е толкова широка, че позволява клиширани универсални фрази, научени предварително. Липсата на стимулен текст прави трудно разграничаването между самостоятелно мислене и възпроизведен шаблон. В изпита от 2026 година задачата носи 14 точки, но в публикувания в примера ключ няма аналитично разпределение на тези точки. Дословното ѝ пренасяне в новия модел без рубрика запазва най-съществения проблем – непрозрачността на оценяването.
Подобрение. Да се използват два кратки, контрастни фрагмента – например литературен и публицистичен – и да се поиска позиция по конкретен въпрос: „Може ли човек да принадлежи едновременно на родината и на света?“ Условието да изисква теза и едно основание, подкрепено с идея от поне един от текстовете. Обемът може да бъде 60-80 думи, което е по-прозрачно от броя изречения. Аналитичната рубрика трябва да отдели позиция, аргументация, употреба на източника, логическа свързаност и езикова правилност.
4.11 Резюме на текста „Ученето днес – дигитално или аналогово“
Примерът изисква резюме на „Текст 1“, но самият текст не е включен в публикувания примерен модел.
Какво измерва. По замисъл – разбиране, йерархизиране на информация, разграничаване на основно от второстепенно и създаване на кратък свързан текст.
Дидактическа стойност. Резюмето е една от най-смислените задачи за функционална грамотност. То проверява едновременно четене, обработване на информация и писане.
Ограничения. В новия модел изходният текст липсва, но от НВО през юни 2026 година се вижда, че това е същият научнопопулярен или медиен текст за дигитално и аналогово учене. Той е структуриран ясно и завършва с балансираща теза, което го прави подходящ за упражнение по резюмиране. Съдържателната му надеждност обаче е проблематична: позовава се на неопределени „изследвания“, психолози и невробиолози, а придружаващата таблица превръща тенденции в категорични противопоставяния. Не е определен обемът на резюмето и не са публикувани критерии. В ключа от 2026 година задачата носи 16 точки, но без аналитична рубрика, което създава съмнения за непрозрачност. Това прави примера методически непълен и не позволява да се разбере дали се оценяват подборът на микротеми, смисловата вярност, свързаността, компресията, езиковата правилност или всички тези показатели и с каква тежест.
Подобрение. МОН трябва да публикува целия изходен текст, заедно с максимален обем, примерен висококачествен отговор и аналитична рубрика. Добър интегриран вариант би включил две кратки позиции и графика или данни за дигиталното четене, но задачата за резюме трябва ясно да посочи дали се обобщава един текст или синтезира информация от няколко източника. Това са различни и неравностойни по сложност дейности.
5. Основни слабости на новия модел на НВО за 10. клас
5.1 Разминаване между заявени компетентности и примерни операции
Моделът заявява умения като анализ на аргументативната структура, критическа оценка, разграничаване на исторически факт от интерпретация, извличане на информация от карти и диаграми и прилагане на стратегии на мислене. В публикуваните примери тези умения са представени слабо. Преобладават назоваване, разпознаване и възпроизвеждане. Така възниква конструктивно недопредставяне: значима част от заявената компетентност не е видима в задачите.
5.2 Интеграция по тема вместо интеграция по мисловна операция
Няколко задачи имат обща тематична среда – Възраждане, Септемврийско въстание, изкуство, личност. Но общата тема не е достатъчна. Истинската интеграция изисква ученикът да използва историческия източник, за да изясни литературен конфликт; да приложи философско понятие към конкретен текст; да сравни факт и художествена интерпретация; да оцени различни позиции. В примерите най-често всяка дисциплина запазва отделна минизадача.
5.3 Неясна скала на познавателната трудност
Задачите за секуларизация и Фройд може да бъдат трудни за ученик, който не помни термина, но са ниски по познавателно равнище. Обратно, задачата за резюме може да бъде сложна дори когато текстът е достъпен, защото изисква няколко едновременни операции. Моделът трябва да различи емпирична трудност от когнитивна сложност и да публикува тестова матрица, която показва баланса между тях.
5.4 Липса на прозрачност при свободните отговори
Кратките и разширените отговори са ценни, но само ако се оценяват надеждно. Необходими са допустими варианти, граници на отговора, правила за частични точки и примери за типични грешки. Особено важно е да се уточни кога езикова грешка влияе върху точките за историческо или философско съдържание и обратно. Иначе един и същ пропуск може да бъде санкциониран два пъти или различни оценители да приложат различна строгост.
5.5 Риск от неравенство
Интегрираният изпит предполага координация между учителите и сходна дълбочина на преподаване. Това не е еднакво налично във всички училища. Учениците, които имат достъп до допълнителни курсове, специализирани материали и културни ресурси, могат да получат предимство, което не е тъждествено на по-висока функционална грамотност. Затова задачите трябва да предоставят достатъчно информация в самото условие и да измерват как ученикът работи с нея, а не доколко богат допълнителен контекст е успял да натрупа извън училище.
5.6 Непълнота на публичния пример
Документът съдържа само подбор от задачи, а не цял тестов вариант. Липсата на „Текст 1“ прави невъзможен анализа на една от най-важните задачи. Няма и пример за редактиране, въпреки че такава задача е част от структурата. Не са показани заявление или CV, макар моделът да допуска един от тези жанрове. Следователно ученици, учители и родители не получават достатъчно основание да разберат реалния изпитен стандарт.
6. Как МОН може да подобри задачите и оценяването
6.1 Задачи в общи клъстери
Вместо 22 почти самостоятелни единици част от изпита може да бъде организирана около два или три комплекта от източници. Един комплект може да съдържа литературен откъс, кратък исторически документ, изображение или карта и достъпно формулирана философска позиция. Последователните въпроси да преминават от извличане на информация към съпоставка, анализ и аргументация. Така сложността се изгражда постепенно и интеграцията става видима.
6.2 Предоставяне на необходимия контекст
Националният изпит не трябва да се превръща в състезание по енциклопедична памет и каталожна култура. Когато целта е анализ, в условието следва да се даде минималният контекст, необходим за мислене. Ученикът може да познава основните факти и понятия, но по-специализираните философски или исторически сведения трябва да бъдат представени като източник, който той да приложи.
6.3 Аналитични рубрики
За всяка свободна задача трябва да има отделими показатели. При интегриран отговор те могат да бъдат: точност на предметното знание; правилно използване на източника; установена връзка между областите; логическа обоснованост; яснота и езикова правилност. Това позволява частичен кредит и намалява субективността.
6.4 Пилотно изследване и публични данни
Преди реалното НВО задачите трябва да бъдат апробирани с представителни групи ученици от различни типове училища и населени места. Следва да се изследват времето за работа, процентът на избиране на всеки дистрактор, трудността, различителната способност, съгласието между оценителите и възможните различия по пол, езикова среда, специални образователни потребности и социален контекст. Публичното представяне на обобщени резултати би повишило доверието.
6.5 Пълен комплект материали
Необходими са поне два или три пълни примерни теста, всички използвани текстове и изображения, ключове, рубрики, примерни ученически отговори на различни равнища, очаквано време и обяснение какво измерва всяка задача. Само тогава учителите могат да подготвят учениците към компетентност, а не към догадки за формата.
6.6 Обучение и уеднаквяване на критериите за оценяване
Оценителите трябва да работят с общ комплект примерни отговори и да преминат обучение за еднакво прилагане на критериите. При по-сложните отговори е желателно независимо двойно оценяване или поне контролна повторна проверка на част от работите. При съществено разминаване между оценките трябва да се прилага арбитражна процедура.
7. Пример за действително интегрирана задача по БЕЛ, история и философия
Следният модел показва как могат да се съчетаят БЕЛ, история и философия, без да се изисква нарочна специализация.
Източник А: кратък откъс от главата „Пиянство на един народ“ от „Под игото“, в който общността преживява промяна в отношението си към свободата.
Източник Б: кратък исторически документ за подготовката на Априлското въстание, придружен от дата, автор и пояснение на непознати думи.
Източник В: достъпно формулирана философска идея: политическата свобода означава липса на чуждо господство, а нравствената автономия – способност човек сам да избира принципите на своето действие и да носи отговорност за тях.
Въпроси:
- Посочете две промени в поведението на общността, които се установяват от Източник А.
- Кое обстоятелство от Източник Б помага да се обясни една от тези промени?
- Разграничете един исторически факт от едно художествено внушение в двата източника.
- В 80-100 думи обяснете дали героите проявяват само стремеж към политическа свобода, или и нравствена автономия. Използвайте доказателство от поне два източника.
Тази структура измерва последователно извличане, причинно обяснение, разграничаване на типове твърдения и аргументиран синтез. Историята не е външна добавка към литературата, а средство за нейното разбиране; философията не е дефиниция за възпроизвеждане, а понятиен инструмент; БЕЛ осигурява анализа и изразяването на обоснована позиция.
8. Заключение за новия формат на НВО по БЕЛ
Новият модел на НВО по БЕЛ за X клас има правилна посока, но публикуваните примерни задачи все още не достигат равнището на заявената реформа. Те показват, че МОН е разширило предметния обхват на изпита, но не доказват, че е изградило обща методика за интердисциплинарно оценяване.
Силата на модела е в намерението да свърже езика, литературата, историята и философията и да даде повече време за работа. Слабостта му е, че твърде много примери остават на равнището на терминологично или фактологично възпроизвеждане. Някои са ясни и подходящи като базови задачи, но сами по себе си не измерват критическото мислене, което документът заявява. Други имат истински интегративен потенциал, но се нуждаят от по-точни формулировки, източници и публични рубрики.
Следователно основната препоръка към МОН не е просто да направи задачите „по-трудни“. По-трудна дефиниция или по-рядък факт не създават по-високо образование. Необходимо е задачите да станат по-смислени: да изискват доказателства, съпоставка, разграничаване на факт от интерпретация, приложение на понятие и аргументиран извод. Трябва да се публикува пълна тестова спецификация, да се проведе апробация, да се осигурят аналитични критерии и да се провери справедливостта за различни групи ученици.
Ако тези условия бъдат изпълнени, интегрираното НВО може да промени не само изпита, но и начина на преподаване – от заучаване на готови формули към разбиране на връзките между събитие, идея, език и човешки избор. Ако не бъдат изпълнени, промяната ще остане формално разширяване на учебния материал и ще потвърди опасението, изразено още в предходната статия: добра концепция може да бъде обезсилена от недостатъчно прецизна реализация.
9. Често задавани въпроси за НВО по БЕЛ за 10. клас 2027
- Какъв е новият формат на НВО по БЕЛ за 10. клас?
Изпитът е с продължителност 120 минути и включва общо 22 задачи. Наред със задачите по български език и литература се включват и задачи, свързани с изучаваното по история и цивилизации и философия. Предвидени са въпроси с избираем и кратък свободен отговор, редактиране, формулиране на теза и създаване на текст.
- Действително ли задачите по история и философия са интегрирани с БЕЛ?
Само част от примерите създават възможност за реална връзка между предметите. При повечето задачи знанията по история и философия са проверявани отделно, а литературният или езиковият материал не участва съществено в решаването. Затова моделът засега показва по-скоро механично събиране на предметно съдържание, отколкото напълно изградена интердисциплинарна система.
- Има ли задачи от НВО през 2026 година в новия модел?
Да. Четири примера са възпроизведени дословно от изпита на 17 юни 2026 година: задачата за родово и видово понятие, преобразуването в страдателен залог, теза за темата „Родина и чужбина“ и резюмето на текста „Ученето днес – дигитално или аналогово?“. Това осигурява приемственост, но не доказва, че старият компонент по БЕЛ е преосмислен според новата интегрирана концепция.
- Какво трябва да публикува МОН преди провеждането на изпита?
Необходими са няколко пълни примерни теста, всички изходни текстове и изображения, ясно разпределение на точките, аналитични критерии за свободните отговори, примерни ученически решения и данни от апробация. Само така ученици, родители и учители могат да разберат реалното ниво на трудност и изискванията на изпита.
10. Подготовка за НВО по БЕЛ за 10. клас с разбиране а не със заучаване
Новият формат изисква подготовка, която надхвърля запаметяването на правила, готови характеристики и исторически факти. Учениците трябва системно да работят с художествени и нехудожествени текстове, исторически източници, философски понятия, изображения и различни гледни точки. Особено важни са уменията да разграничават факт от интерпретация, да извличат доказателства, да установяват причинно-следствени връзки и да формулират кратък аргументиран отговор.
В подготовката на учебен център Изпити Уни тези връзки между език, литература, история и философия се изграждат като част от разбирането на произведенията, а не като допълнителен списък за заучаване. Вижте и първия ни анализ „Новият модел на НВО по БЕЛ за 10. клас: перспективна образователна идея или поредният административен експеримент?“: https://izpit-uni.com/2026/07/31/nov-model-nvo-bel-10-klas-istoria-filosofia/
Ани Димитрова
Използвани източници
1. Министерство на образованието и науката. „Модел на националното външно оценяване по български език и литература с интегриране на други учебни предмети в X клас за учебната 2026-2027 година“. https://www.mon.bg/nfs/2026/09/10.-klas-bel-model-nvo-2027.pdf
2. „Новият модел на НВО по БЕЛ за 10. клас: перспективна образователна идея или поредният административен експеримент?“. Изпити Уни, 31 юли 2026. https://izpit-uni.com/2026/07/31/nov-model-nvo-bel-10-klas-istoria-filosofia/
3. OECD. PISA 2022 Assessment and Analytical Framework. Paris: OECD Publishing, 2023. https://doi.org/10.1787/dfe0bf9c-en
4. American Educational Research Association, American Psychological Association, National Council on Measurement in Education. Standards for Educational and Psychological Testing. Washington, DC, 2014. https://www.apa.org/science/programs/testing/standards
5. Съвет на Европейския съюз. „Препоръка от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот“. Официален вестник на Европейския съюз C 189, 4 юни 2018. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32018H0604%2801%29
6. Министерство на образованието и науката, Институт по образованието. „Национално външно оценяване по български език и литература – X клас, 17 юни 2026 година“, с ключ с верните отговори. https://www.mon.bg/nfs/2026/06/nvo26_bel_10klasotgovori_17062026.pdf
